Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Рибни езера в Рила

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички,

Следващите редове ще бъдат посветени на кратък репортаж от един риболовен излет на горното Рибно езеро в Рила, който направихме заедно с Милен в средата на Август 2012 г.

Обект на нашия риболов беше горното от двете Рибни езера, които са разположени под и над хижа Рибни езера. намираща се в рибноезерния циркус на 2230 м. надморска височина в подножието на Острешки рид. До нея може да се стигне по маршрут, който започва от Кирилова (Партизанска) Поляна.


Кирилова поляна се намира на около 7 км. над Рилския манастир и до нея води асвалтов път.

От Кирилова поляна започва черен път от натрошен чакъл, който криволичейки покрай река Рилска, достига до местността Тиха Рила, от където по туристическа пътека пеша, за около 45 мин. ходене, се стига до хижата.

Река Рилска в този район влиза в границите на Природен Парк "Рилски манастир", заради което на много места се срещат табели, че риболовът по нея е забранен. Това явно по никакъв начин не безпокоеше десетките представители на местния хай лайф, които по класическия метод - с директен телескоп и жива стръв от реката, опитваха своя късмет, заели рано-рано най-шлагерните места, да уловят по някоя и друга пъстърва.

От досегашните ми излети по планински езера не ми се бе отдавала възможност да посетя Рибните езера и за мен това беше нов маршрут. За колегата денят беше още по- специален - това беше неговия първи риболов въобще на планинско езеро. И двамата изкачвахме иначе приятната за ходене полегата пътека с огромно нетърпение и очакване, след всяко преодоляно възвишение, да се появят езерата.

От време на време спирахме и се любувахме на гледките, които реката ни предлагаше. Нейната тънка снага лакатушеше като тромава змия из клековете и се промъкваше през огромните канари, оставяйки след себе си едва едва доловимо ромолене.

Не след дълго пътеката ни отведе до долното Рибно езеро. Нивото му беше доста ниско и това ни накара да продължим пътя си към горното.


Долно Рибно езеро, гледано от хижата.

Подминахме хижата някякси набързо, умислени какво ли ще ни предложи горното езеро. Не чакахме дълго... Малко преди 9 часа сутринта беше когато стигнахме брега на езерото. Повърхността на водата в него беше гладка. Половината му площ беше все още в ледена сянка.
Тъй като бяхме малко поуморени от бързия ход на изкачване, които сами си наложихме, решихме да поседнем на слънце, да похапнем и да се подготвим за предстоящия риболов. Тъкмо приключвахме сандвичите, когато първата риба изпляска наблизо, оставяйки на повърхността бавно разсейващ се кръг. И така, пристъпихме към същинската част от нашия излет - риболовът.

Отидох пълзешком към мястото, където рибата взе муха на повърхността и заметнах, но след като напразно чаках няколко минути реших да сменя мястото. Поехме по десният бряг на езерото, приемайки за ориентир изтичалото му. Той беше сравнително по-полегатия и позволяваше по-далечно замятане с шнура.
Другата причина за да изберем десния бряг беше посоката на излезлия вятър - той духаше срещу нас. Надявахме се вълните да довлекат насекомите, попаднали на повърхността на езерото, към нашия бряг и по този начин пъстървата, която ги преследва, да се приближи по-близо до нас. Това е една от основните тактики, които определят риболова на планинско езеро...
И така, придвижвайки се по подветрената страна на езерото, преминахме през доста удобни за замятане места, но не спряхме да ги пробваме, защото бяха твърде плитки и нямаше никаква следа от риби. Определено, това което ни направи най-силно впечатление, беше ниското ниво и на това езеро. Беше спаднало може би около 2-3 м. в ниво. Бреговете бяха мокри и непристъпни. При тяхното доближаване рискувахме да затънем в мокри, кални пясъци. А цветът на водата в тези плитки места беше отвратително зелен, от развиващите се в нея водорасли - "гнилост и зараза" , както се казваше в едно известно детско филмче. Решихме да подминем целия десен бряг, докато не стигнахме по-дълбоките места от езерото, намиращи се от към страната на морените.

Именно там, Милен има шанса да регистрира първия удър и да извади своята първа пъстърва от планинско езеро... Междудругото, това беше и първият му излет с новата мухарка.

Докато рибата се опитваше напразно да се освободи от мухата му, аз от своя страна имах възможността да се приближа и да му направя няколко снимки.

Рибата беше малко сивенче и се хвана на муха парашут, имитираща мравка с крила.


"Ах, каква скумрийка, малка!"

Не минаха и няколко минути, когато и на мен ми клъвна първата риба за деня, която засякох и откачих по време на ваденето, в стремежа да я снимам докато огъва мухарката ми.

Малко след нея, забелязах да изиграе още една риба, недалеч от мястото на което бях застанал. Заметнах й, изчаках няколко секунди, след което придърпах леко мухата. Моментално последва агресивна атака. Засякох и поредната риба беше закачена.

Този път реших да я поуморя малко, преди да започна да я снимам. Беше отново сивен - малък, ама сладък. Сладък, ама малък. Точно преди да придърпам рибата към ръката си тя ми направи услуга - с няколко скока успя сама да се откачи от мухата.


Мравка с крила и тяло от микропореста гъба - моят фаворит за риболов на планински езера.


Напрвихме пълна обиколка на езерото като минахме през доста интересни места - няколко втичала и дълбоки участъци с потопени във водата морени.

Късния следобяд излезе малко по-силен вятър, който като цяло направи доста труден риболова, вдигайки високи вълни и затова решихме да си ходим. Въпреки малкото уловени риби - по три на човек, и лошото състояние на езерото - прекалено ниското ниво и зеленясалите на места участъци, си тръгнахме доволни от излета и решени да се върнем отново в най-близко бъдеще. Както се казва - "реванш е нужен тука!"

Поздрави!

Снимки: Радо Акулата

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2012 Радослав Кискинов. Всички права запазени.