Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

На Огняново преди забраната

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички,

Следващите редове ще бъдат посветени на кратък репортаж от един риболовен излет на яз Огняново, който направихме заедно с Краси на 21 Април 2013 г.

Тъй като тазгодишната забрана за пролетно размножаващи се риби разделяше водните обекти спрямо надморската им височина, на яз. Огняново му оставаха оше десетина свободни дни, от които ние решихме да се възползваме.

И така, рано сутринта в неделния ден се отправихме към набелязаната дестинация. Не бях посещавал язовира от предишната пролет, когато в устието от към с. Голема Раковица закрихме риболова там с прекрасен пролетен уклей на булдо. Този път бяхме твърдо решили да уловим на муха и шнур някой друг кефал.

Заварихме язовира гладък като огледало. Водата все още беше доста студена и единствените признаци на живот бяха ранобудните уклеи, които тук там оставяха по някое кръгче на повърхността й. Това ме накара да започна в началото на имитации на подповърхностни мухи - различни мокри мухи, нимфи и стримери.

След около половин час упорито и безрезултатно замятане с мокри мухи, реших да сляза още по-дълбоко и за целта вързах едно малко стримерче. Обнадежден бях и от факта, че докато замятах с мокрите, няколко любопитни костурчета минаха през мястото, в което бях нагазил. Изключително бистрата вода и плитката дълбочина на която бях застанал, ми помагаха лесно да наблюдавам движението им пред мен. Бях обзет от приятното чувство на очакване, че съвсем скоро първата риба щеше да бъде заловена. За моя изненада се оказа обаче, че тя не беше костур. Бях заметнал на дистанция от около 20 метра и бях обрал почти половината от шнура при проводката към мен, когато с много силен удар една риба успя да ми откъсне мухата. Всичко стана много бързо и засичането от моя страна беше малко по-силно от необходимото. Успях да я видя само как се заавъртя под повърхността и си замина по живо по здраво с мухата в устата. Беше хубав кефал, достоен за снимка. Но уви... Тогава реших, че 0.16 като дебелина на повода ми е недостатъчна и превързах наново на 0.20.

Последва още половин, а може би един час напразно замятане. Все по-чсто започнах да забелязвам изигравания на повърхността от по-големи от уклея риби. Реших да опитам отново на мокри мухи. Заложих на два различни модела, като цвят и големина. Смених и мястото. Новото беше доста плитко, с равен зад гърба ми бряг и позволяваше замятане на голяма дистанция. Направих едно измахване и изхвърлих целия шнур от кошчето на кръста ми. Докато обирах мухите бавно наобратно, последва много отчетлив и приятен удар. Този път засякой по-спокойно и успях да задържа рибата.

В началото се дърпаше леко, но с приближаване към мен усетих, че е малко по-тежка риба. Успях да я извадя благополучно. Краси беше наблизо и направи няколко снимки с телефона си.

"Бабин убавец", както казва един приятел.

Беше се хвнал на първата муха. Захапал я беше странично.

Откачих го внимателно и го пуснах обратно, да ходи и да върши по-важни дела.

Стана обяд. На нимфи успях да излъжа още две по-малки кефалчета, но като цяло риболовът беше много слаб. Водата все още беше студена и рибите не се бяха групирали. Следващите слънчеви дни до забраната вероятно щяха да променят нещата.

Поздрави!

Снимки: Красимир Гюров

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2013 Радослав Кискинов. Всички права запазени.