Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

За пъстърва с нимфа по р. Рилска

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички,

Следващите редове ще бъдат посветени на един излет на р. Рилска, който направих в началото на Юли 2017 г.

Рилска река, водеща началото си от циркуса на Горното Рибно езеро в Рила, е типичен представител на планинските реки – с много студена, бистра вода и с големи, гладки камъни.

В началото на юли тя беше все още с мощно течение, захранвано от обилното снеготопене.

Бях правил няколко излета по нея през годините до сега, някои успешни, други не токова, но сякаш за първи път, на този излет, успях да изпитам истински приятни емоции от риболова по нея, които да запазя по-нататък като един хубав спомен.

Пристигнах твърде късно на реката, около 10 часа сутринта, с нетърпение скочиш в ботушите и нагазих в хладните й води.

Има нещо магично в първото съприкосновение с водата и вероятно всеки, който обича страстно риболова на пъстърва с муха като мен, го е усетил.

Грохотът на буйните потоци студена вода, пяната в краката, хладната сянка, която хвърля плетеницата от букови клони, песента на птиците - това е една магия, която те завладява и щом я усетиш, разбираш защо си отишъл. Сякаш гората те е взела в обятията си като малко дете, за да ти разкаже най-интересната си приказка, която не ти се ще да свършва.

И така, опиянен от тайнствените звуци на тази микро вселена, започнах да подавам нимфата зад всеки камък с по-тиха зона, местата по реката, където пъстървата, в такива условия, обича да дебне за своята храна.

На първото по–перспективно място, на което успях да прекарам нимфата, една кафява сянка се появи, сякаш от камъните, и почти улови мухата. Казвам почти, защото сантиметри не и достигнаха да я захапе, преди да избързам да я засека.

Мястото беше огряно от слънчеви лъчи и без очила ясно успях да видя как рибата понечи да захапе мухата. Може би самият факт, че видях атаката на рибата ме накара да избързам със засечката, което вероятно нямаше да се случи, ако бях следял краят на шнура.

Този пропуск ми подейства доста стимулиращо и мобилизира в мен силата и желанието следващата проводка да направя с повишено внимание, като по учебник.

Подаване, повдигане на върха на пръта, понасяне на шнура по течението и СТОП... Така очакваното кълване беше налице. Първото за деня. А, след него засечка, и ето, че първата красавица за деня беше уловена.

Рибата се бореше неистово да се задържи в буйната вода, от която мухарката ми се беше сгънала като геврек. Направи няколко скока, преди да се успокои и полегне в краката ми сякаш, за да се предаде.

Беше прекрасна балканска пъстърва, с изразителни черни и червени точки по тялото. Гледах възможно най-бързо да я снимам, внимателно откача и върна във водата, запазвайки нейната жизненост.

Трудно беше придвижването през реката, предвид високото и ниво и стръмни и обрасли брегове. На много от местата, просто беше невъзможно да премина на другият бряг, заради буйната вода, която искаше да ме понесе. Не успявах да прекарам мухата по най-добрия за мястото начин.

Използвах мухарка с дължина 2.70, 5-ти клас, къс лидер, около 1.20 и нимфа, имитация на ручейник, която лесно можех да следя в бистрата, като сълзи на не навестена мома, вода.

Прохладата ми действаше лечебно. Въпреки силно пресечената местност, с която трябваше да се боря, не чувствах умора и от камък на камък, като дива коза, успявах да се предвижвам по реката.

За около два часа риболов успях да хвана осем бройки, ако трябва да съм чист пред съвестта си. Но ако ми позволите да употребя лека хипербола, бих казал, че бяха десетина красиви и борбени балкански пъстърви.

Още ми е пред очите последната, след която се наситих и реших да прекратя излета. Мястото беше в края на един продължителен бързей.

И тя, както предишните риби, ми взе на свободно изтичане на нимфата. Борбата й беше по-силна от на останалите. Стремеше се да се задържи с глава към дъното и се мяташе ту наляво, ту надясно в потока. С нея реших да се позабавлявам най-дълго, като я държах в течението и не бързах да я вадя продължително време. Толкова, че да мога да извадя с една ръка телефона от джоба на ризата си и да я снимам, докато с другата държех въдицата, чиято снага се беше огънала от тежестта и борбата на рибата.

Беше някак малко по-едра от предишните риби и с по-различна премяна. Носеше светло кафява носия с тъмни, черни пендари. Най-личната мома от всички, така да се каже...

Неусетно стана обяд и реших да си ходя, преситен с емоции от един вълнуващ риболов и уловени и пуснати риби.

Според заповед на министъра на земеделието и горите от 2016 г., се забранява за срок от три години, при извършване на любителски риболов, задържането на улов от балканска пъстърва в четири реки в Кюстендилска Област - Драговищица, Елешница, Треклянска и Рилска, заради което всички уловени риби трябва да се пускат без оглед на тяхното състояние.

Риболовците все по-често се оплакваме, че рибите са намалели и го отдаваме на това, че липсва контролът, че се лови с непозволени средства, но ако се замислим, вероятно ще стигнем до извода, че за това, дали ще останат повече пъстърви, които да ловим и да ни доставят отново и отново незабравими емоции, до голяма степен зависи и от самите нас и от това какво ще направим с уловените риби – дали ще ги изядем, или ще ги пуснем!

Поздрави и успех!

Снимки: Радослав Кискинов

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2017 Радослав Кискинов. Всички права запазени.