Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Мечтата на всеки риболовец - Аляска. Втора част

oт Иван Ботев

Следващите пет дни излетите ни бяха с лодка /, която тръгваше от кея на хотела/ за Кралска сьомга – най-големия вид от този род – рекорда е хванат именно в реката Кенай /Kenai/, където бяхме и ние – 49 кг през 1985 година. Всяка сутрин в 5.30 лодка ни чакаше на кея, бяхме облечени максимално дебело – температурата беше около 5 градуса по целзий, и след около 30 минутно каране стигахме до мястото за улов. Лодките бяха екипирани със спинингови пръчки с мултипликатори, влакното 0.40, а куката #2/00. Стръвта беше сноп от червен хайвер. Лодката се спуска бавно като постоянно на ниски обороти компенсираше силното течение .

През последния ден за риболов на Кралска сьомга, уловихме четири сребърни сьомги /Silver Salman/, бяха между 4 и 6 кг, много красива и дива риба. Удоволствие и върховно щастие за всеки риболовец да хване такава риба – скоковете над водата са типични са този вид. Всички казват че месото и хайвера на сребърните сьомги е най- вкусен.

Един от излетите с лодка беше плануван за улов на американска /дъгова/ пъстърва и доли вартън / Dolly Varden /,също мигрираща пастървова риба. Местните не уважават / не ловят/ пъстървата, смятат е за вредна, защото се храни с хайвера и малките на сьомгата.

Въпреки това я смятат за важен фактор за рибното разнообразие и равновесието на рибната популация. Те разрешават улова на един брои на ден и то по-малка от 36 см, всичко останало се пуска. Джери и аз успяме да хванем по една трофейна пъстърва – над 4кг, около 65 см.

Красиви риби, много борбени и удоволствието от пускането им обратно във водата беше отличен и достоен завършек на този прекрасен ден.

Въпреки забраната за улов на червена сьомга, оставиха един участък / около 850 м / на Кенаи /на това място се вливаше Russian River/, където можеше да се ловят до две сьомги на ден на човек.

Разбира се в този участък риболовците бяха през два метра, но никои не пречеше на съседите и цареше едно мълчаливо състезание. При преминаването другия бряг на реката / с ферибот/, ни предупреждаваха, че рискът от срещи с мечки е много голям и те /стопанитe на резервата/ не носят никаква отговорност. Това, заедно с тръпката да ловиш 4-6 кг риби, увеличаваше силно адреналина до такава степен, че в последица установихме, че с почти мазохистично удоволтвие плащахме по 8 $ на човек, за да минем от другата стран. Търсеики си място, ние се отдалечихме от ферибота на около 350 м по течението на реката. Извадихме мухарките /от 8 до 12 Клас/ риболовът започна.

След като бяхме хванали седем червени сьомги /между 4 и 6 кг./, настъпи смут и глъчка. При по внимателно взиране установихме и причината – две кафяви мечки бяха излезли на брега и ядяха от хванатата от риболовците риби – не всеки беше успял да си вземе улова. Ситуацията се оказа доста сложна и опасна, защото, ако мечките тръгнеха в нашата посока, ние нямаше къде да бягаме. Някои от риболовците спокоино продължаваха да ловят, но ситуацията явно ги притесняваше.

Ние прибрахме такъмите, вързахме рибите /през хрилете/ и тъкмо се чудехме какво да правим когато явно подплашени от виковете на хората мечките се оттеглиха обратно в гората. Толкова бързо не бяхме бягали. Задъхани преминахме с ферибота на безопасният бряг. Малко след това мечките се върнаха на брега и изяждоха всичката риба, която намериха на брега. Може би на някои ще му е смешно четейки тези редове, но мога да ви убедя, че в този момент не ни беше до смях. Същата нощ една кафява мечка беше обезобразила един смелчага спящ извън къмпинга, за щастие беше се отървал само разкъсни рани / по цялото тяло/.

Въпреки тежкият режим – ставане в 4.30 и лягане към 24.00, нямаше оплаквания и мърморене. Всеки ден ни предлагаше нещо ново и разнообразно, изживяванията ни зареждаха с адреналин и в края на пребиваването ни в Аляска се разбирахме с половин дума и действахме като добре обучен екип. Времето беше благосклонно към нас – от 5 , 6 градуса С сутрин до 25 , 27 на обед, имаше и дъждовни дни.

С две думи – всички удоволствия за един десет дневен риболов бяха консумирани – хванахме всички видове разрешени риби – Кралска, червена и сребърна сьомга, американска пъстърва и доли вардън. Удоволствието да изядеш току що уловена и опечена сьомга или накълцана сурова с лук и горчица на препечена филия хляб е нещо незабравимо.

В комуникацията с американците нямахме никакви проблеми – отзивчиви и готови да помогнат във всеки един момент, без да се натрапват и с един недоверчив поглед в началото.

Без жертви разбира не се мина – три счупени мухарки /за щастие с доживотни гаранции/, множество загубени или отнесени от сьомгите мухи, един загубен нож, няколко ухапвания от насекоми с трайни /алергични/ последици.

Последният ден филетираната, замразена и опакована риба ни чакаше на летището - както се бяхме договорили и платили. Позабравили малко за реалната цивилизация, на летището бързо ни напомниха, че риболовното ни приключение е към своя край. Загорели риболовци с огромни пакети, усмихнати, говорещи само за приключенията си.

След 3 часова проверка на всичко, което се качваше на борда, бяхме отново в самолета. След 15 часа /през Франкфурт/ кацнахме уморени, щастливи и малко тъжни в София.

Е, както историята е доказала многократно, хубавите неща свършват бързо, така и нашия риболов остана в историята.

Снимки: Иван Ботев

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.