Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
Беше преди две години, когато в една тиха пролетна сутрин, докато стоях в хладните води на Струма, заедно с моята вярна слугиня, моята мухарка, ми се случи за първи път да наблюдавам люпене на майски мухи. Бях нагазил почти до колене в един бързей, под устието на р. Санданска Бистрица в Струма, воден от желанието да излъжа някой кефал на суха муха.
Докато презентирах и наблюдавах как осата, сухата муха, на която бях заложил в онзи момент, прави кръг при всяко падане и се носи свободно по течението, се случи моментът, който никога няма да забравя. За пръв път, след редица чуждестранни статии, които прочетох за майските мухи и тяхното люпене, можех да стоя и да на живо да наблюдавам целия природен процес.
Гледката наистина беше очарователна – погледът ми беше хипнотизиран от набраздената от вълни водна повърхност, по която като малки платноходки, десетки майски мухи се носеха, издигайки мокрите си сиви крилца към топлите слънчеви лъчи. Можех да протегна спокойно ръка, да хващам всяка една преминаваща покрай ботушите ми и дълго и внимателно да я разглеждам. Бях улучил момента на обилно люпене. Часове след това над главата ми се изви огромен облак от възрастни майски мухи, които в своя любовен танц се издигаха плавно нагоре и след това бързо се спускаха надолу.
До онзи момент бях само теоретично подготвен. Изчел една много интересна поредица от статии на Гари ЛаФонтен за динамиката на риболова с нимфа на пъстърва, бях твърдо решен да опитам да приложа тези знания и в практиката си при риболова на кефал.
На следващия ден не ми оставаше нищо друго освен да направя няколко нимфи, имитации на ларвите на майските мухи, да се върна отново на същото място и да се помъча да разбера тайните на риболова с нимфа.
Намерих една удобна позиция във бързея, на около два метра от брега. Пред мен се намираше една тясна пътека от течението, която започваше от един голям камък, лежащ на няколко метра над мен, който спираше силата на основното течение и определяше по-бавната скорост в пътеката. Монтирах след лидера на последователно вързани типети с хирургически възел, две нимфи от фазанови опашки, отстоящи на 60 см. една от друга. И така започнах първите си опити в риболова с нимфа...
Ще се опитам по-надолу, да обърна внимание за избора на места и характерната за тях тактиката на водене на нимфите, като за целта ще използвам снимки и впечатления от един риболовен излет, който направих в началото на Септември 2005 г. на същото място, на което за пръв път опитах да ловя кефала на нимфа две години преди това.
Като всеки страстен почитател на ранния сутрешен риболов, станах преди изгрева и набързо се смъкнах до реката. Имах уговорка с един приятел от Сандански, Николай Бакалов, който трябваше да дойде по-късно и да снима отделни моменти от риболова. Към 7 сутринта стигнах до реката, с огромно нетърпение нахлузих дългите ботуши и нагазих във водата.
Преди да започна риболова си онзи ден, си направих план, който беше прост - постепенно излавяне на хубавите “пътечки” от бързея след устието на Санданска Бистрица, които тогава бяха две. Те си приличаха по това, че се намират в участъци със скорост на потока по-бавна от основното течение, място където се задържа за по-дълго време храната на рибите. Едното място беше пътеката от вътрешната страна на основния поток, който се получаваше след голямата купчина земни маси, служещи за дига. А другото място - тихата зона до отсрещния бряг, която беше зад основното течение на левия ръкав на реката, веднага след устието. Хех, от тези обяснения навярно трудно бихте разбрали за какво точно говоря, затова следващите снимки се надявам да внесат някаква яснота.
Купчината земни маси, преграждаща основния поток на Струма след устието на р. Санданска Бистрица в нея.
Основното течение на р Струма след купчината земни маси
Левия ръкав на основния поток
От опита зная, че тези две места винаги държат риба, която намира в тях своята храна, останала не отмита от бурния иначе поток. Реших да изпробвам по-напред по-плиткото от двете места, имайки предвид, че не ме беше изпреварил никой в онази сутрин и рибата в него все още беше спокойна.
Взех от кутийката две нимфи, вързах ги след лидера последователно на два типета - една заешка и една фазанова, като исках да проверя за начало, на коя от тях ще взима по– добре рибата.
В една от своите статии, “Динамика на риболова с нимфа”, Гари ЛаФонтен описва четири хранителни нива, на които е разделен потокът във вертикала – дънен, средно течение, под повърхностен слой и повърхностен слой. Гари ЛаФонтен използвал сакче, което потапял във отделните нива на потока, като по този начин изследвал различните водни насекоми намиращи се в тях и тяхното процентно съдържание. Във всяко едно ниво от потока се намират в различно процентно съдържание насекоми, било то майски мухи, ручейници, стонфлайс във техните водни стадии, които оформят основната част от хранителното меню на рибите. Най-голям процент от количеството водни насекоми се регистрира в средното и под повърхностното ниво на потока.
Тук изниква необходимостта от познаването на ентомологията – науката за живота на насекомите. Всеки, който поне малко се е интересувал от водния живот на насекомите, които вече изброих знае, че по-голямата част от живота си те прекарват във водата като ларви. Ручейниците и майските мухи прекарват от една до три години във водата преди да се излюпят и превърнат във възрастни насекоми. А като възрастни наекоми, майските мухи например, имат изключително къс живот, затова именно ги наричаме още и еднодневки. От това може да се заключи, че риболова с мухи имитиращи техния подводен стадий на живот е по-резултатен от този с техни имитации като възрастни. Казано с други думи, риболова с нимфи е по-резултатен от риболова със сухи мухи.
Но нека се върна пак на броя нимфи. Голяма част от мухарите на запад практикуващите риболова с чешка нимфа, използват по три нимфи монтирани една след друга, като по този начин се стараят да облавят целия речен поток във височина - от дъното до неговата повърхност.
Следвайки тази доказана техника безусловно, аз също използвам от две до три нимфи, като изключа случаите на целенасочено търсене на трофейни екземпляри, в които ловя само с една нимфа, заради това, че двете, трите нимфи в такива моменти са източник на неприятности, защото много е вероятно някоя от свободните да се закачи в препятствие и да предизвика затруднение по време на изваждане на рибата.
Тъй като добре познавах мястото от реката, което нямаше много закачки по дъното, в онзи момент заложих на две нимфи.
След като нагазих на метър и половина от брега, започнах с кръгово замятане да подавам нимфите в тихата зона, зад основния поток. Стараех се да водя нимфите близо до речното дъно по системата “dead drift”(в превод от английски – мъртво течение), със скорост еднаква с тази на течението там. Всеки път заставах с лице, обърнат перпендикулярно на течението и замятах нагоре, срещу него нимфите, в тихата зона отсреща. След това ги оставях да потънат, докато шнура измине един метър, като малко преди да стигнат дъното мухите, вдигах въдицата леко нагоре, докато шнура се изпъне и по този начин се стараех да контролирам линията през целият и път, който изминаваше тя срещу мен и надолу по течението. Въдицата държах леко изправена нагоре и я отпусках плавно докато линията се носеше свободно по течението до изпъване на шнура. По този начин мухите се носеха свободно със скоростта на течението, като дълбочината на тяхното потъване определях според това колко ниско отпусках върха на мухарката. Преди всяко изваждане в края на воденето, задържах линията и мухите изплуваха на повърхността. Обикновено ударите следваха малко след замятането, няколко секунди след като изправях въдицата, за да усетя линията изпъната пред мен в потока. В началото бяха леки почуквания, които се изразяваха в лекото и рязко преместване на края на шнура в посока обратна на течението. След като засичах и не се хващаше нищо, стигнах до извода, че кефалите на това място са доста дребни.
Ако не удряха докато шнура минава покрай мен, то го правеха на края на участъка, когато задържах шнура изпънат и линията правеше дъга, повличайки мухите в под повърхностния слой.
Ловяха се кефали от порядъка на 20 – 26 см, които атакуваха мухите точно преди шнура да се прибере от моя край, успоредно на брега. Любопитното беше, че по едрите екземпляри се самозасичаха и беше достатъчно само леко да повдигна върха на пръчката, за да ги уловя. Много често, в края на изваждането, когато шнурът бе изпънат като струна, и мухите се издигаха на повърхността, се улавяха кефали, които поради това, че никаква свобода не им бях осигурил с линията, подскачаха като пъстърви над реката.
След като се развиделя и ясно можех вече да забележа, че реката не е много бистра, поради това, че Санданска Бистрица беше леко придошла, носейки всякакви боклуци от градската канализация, които рибите бяха свикнали да ядат, реших да сменя досегашните нимфи с две нимфи “Гюбрето”.
С характерния си мръсно бял цвят, за пореден път Гюбрето се оказа доста апетитна муха за кефала на това място и започна същинската нимфова фиеста.
Рибите удряха след първия метър от тяхното подаване, с характерно спиране и дори повличане на шнура. Впечатление ми направи това, че ударите бяха почти винаги пред мен, когато мухите не бяха потънали още до дъното, което беше ясен показател, че рибата се хранеше в средното и под повърхностно ниво на потока.
Не бяха много големи кефали, но бяха много и кълвяха на често. Настана момент, в който през две до три хвърляния засичах риба, чието усилие да спаси живота си възнаграждавах, като я връщах обратно във водата...
Огромно е удоволствието да хващаш и пускаш риба след риба. Адреналина ти се покачва неимоверно бързо, когато следиш движението на шнура, който всеки момент може да спре и поеме различна посока от тази на течението, и в последвалото засичане усетиш познатата приятна вибрация на мухарката си.
Как и при какви условия измислих и изпитах мухата Гюбрето, бих желал да разкажа по-подробно в следващата статия...
Поздрави на всички, ловящи с нимфички!
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.