Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
Привет на всички, ловящи с нимфички!
В първата част на статията “Риболов на кефал с нимфа” стана дума за местата и характерната за тях тактика на водене на нимфите, които прилагам в риболова на кефал в река.
В следващите редове ще обърна внимание върху любопитни факти около създаването на една уникална муха за кефал, начина на монтаж и риболов с нея.
Веднъж усвоил основните техники на връзване на суха, мокра муха, нимфа или стример, всеки запален вържимухичковец е в състояние да върже даден модел муха, която да използва след това в риболовните си излети. По примера на големите имена в мухарски риболов, отделях стотици часове във внимателното изследване на насекомите служещи за храна на рибите и стигнах до изводa, че със своите характеристики като, цвят, големина, форма и начин на поведение във водата, истинското насекомо е най-сигурният източник на информация, от която се нуждаем при създаването на изкуствена муха, негова имитация. След като се запознаем с устройството на живото насекомо, не е проблем, подбирайки различни материали, да вържем модел муха, негова имитация.
Ще използвам за пример нимфата на майската муха. Вземам една кука, връзвам на нея няколко заешки косъма или власинки от пера за опашка. Правя тяло като използвам заешки дъбинг или няколко стръка от пера от опашка на фазан. Добавям малко дъбинг за торакс и власинки от пера за крака и гръб и готово, получавам една имитация на майска муха, с която мога да отида и да ловя кефал.
Но каква муха да вържа, когато забележа, че кефала се храни със всичко друго плуващо във водата, но не и с нимфи на майски мухи? Да вържа имитация на ларва на ручейник? Добре, но ако се окаже, че и тя не помага? От тук накъде?
За пръв път се сблъсках с тази поредица от трудни въпроси преди година, и трябваше бързо да намеря отговор, имайки предвид огромното си желание да ловя кефал с нимфи. За щастие не чаках дълго.
Отговорът ме намери сам един летен ден, когато, в устието на р. Санданска Бистрица в р. Струма, докато откачах поредния кефал, жадно и дълбоко захапал една имитация на майска муха, забелязах, че гърлото на рибата беше пълно с малки парченца сивкаво бяла материя. “Това пък какво е сега?”, беше въпроса който си зададох, преди да забележа същите малки парченца бяла материя, които се гонеха в потока пред мен като, малки кристалчета в разклатена бутилка с охладена “Мастика”. Отговорът беше еднозначен - нечистотиите на градската канализация.
Това беше храната, която кефала предпочиташе пред моите изкуствени мухи. Всеки ден, в определен часови пояс, в който р. Санданска Бистрица прииждаше, поради това, че увеличаваха дебита й от водноелектрическите централи, изградени по нейното горно течение, всички боклуци, които се бяха наслоили по нейното корито, се отмиваха в р Струма, при което наставаше истинско угощение за кефала. Сиви, бели, различни по форма и големина, парченцата нечистотии бяха истински.
Тогава за пръв път разбрах, че те са основна храна на кефала на това място от реката. Факт е, че той ги обожава и ги яде със стотици. Не ми оставаше нищо друго освен, да опитам да направя тяхна имитация... Така се роди мухата Гюбрето.
Направена от две усукани пера от скалп на петел с жълтеникаво бял цвят, с една златна глава за утежнение и керемиденочервена прежда за яка, Гюбрето прилича досущ на едно от онези малки парченца материя. Връзвам мухата на различни големини куки, съобразявайки се с размерите на парченцата, които плуват в реката. Обикновено използвам куки с номера от 8 до 10, т.е. малко по-големи куки, за да избегна ударите на по-дребните кефали, които не могат да погълнат мухата.
Като привържаник на риболова с чешка нимфа без индикатор, използвам по три вързани мухи Гюбрето на три типета монтирани един след друг след края на лидера и се старая да излавям затишията и по-бавните пътеки, зад камъните в бързеите.
Като такъм, използвам мухарка 5/6 клас с плуващ шнур DT 5 клас и стандартен лидер завършващ на 0,20 мм. На края на лидера правя клуп, след него връзвам с клуп типета на първата муха. Дължината на първия типет, а и тази на останалите два типета зависи от дълбочината на мястото, на което ловя. Обикновено слагам типети с дебелина 0,18 мм., с еднаква дължина от 50 до 80 см, като по-късите използвам за по-плитки бързеи, до един метър.
За края на първия типет връзвам втория с помощта на Surgeon’s knot (хирургически възел) , така, че краят на първия типет да стърчи на 10 – 12 см от възела. Там връзвам първата муха с възела Palomar. Втория типет връзвам за третия типет отново с помощта на Surgeon’s knot . Втората и третата муха връзвам по вече описания начин към съответния типет.
Обикновено преди да застана в реката на подходящата позиция, внимателно се заглеждам в течението пред мен, като набелязвам отделните зони, които ще изловя. Започвам винаги от края на дадено мястото нагоре, за да мога последователно да изловя целия участък. Избирам изходна позиция в края на мястото, защото рибата е обърната с гръб към мен, а и няма опасност някоя уловена да заподскача и изплаши останалите, което би станало, ако започнех от началото на мястото.
С кръгово подаване (roll cast) нагоре от мястото, което съм заел, подавам нимфите в тихата зона и изчаквам да изминат един метър преди да вдигна пръта, за да осъществя контрол върху линията. В това време те са потънали и са достигнали хранителната зона на рибите. Времето което изчаквам да потънат зависи от бързината на потока. Ако мястото е по-бързо, след всяко замятане нагоре, правя още едно допълнително прехвърляне на шнура, за да освободя още около един метър шнур, и по този начин да оставя възможност на мухите да потънат, не увличани от шнура.
През цялото време, докато шнура преминава покрай мен и надолу, държа въдицата изправена леко нагоре, за да е опънат и когато усетя, че краят му започва да се издига бързо, което автоматично кара и мухите да се издигат към повърхността, го отпускам плавно, навеждайки върха на пръта така, че мухите отново да потънат и да се носят свободно, със скоростта на потока. През цялото време е необходима пълна концентрация, защото и най-малкото трепване на шнура може да се окаже кълване на риба. Обикновено познавам кога точно кълве рибата, по характерното рязко отместване на края на шнура, който държа почти на повърхността на водата, през цялото време, докато линията преминава пред мен. Понякога се случват и фалшиви удари, когато мухите се закачат в дъното, вместо в нечия кефалска уста. Но тъй като не знам това, съм длъжен да засека при всяко съмнително потрепване на шнура.
Ако няма удар докато линията минава пред мен, изчаквам я да се да се изпъне до края на воденето, когато често се случва кефала да удари, и при последвало засичане, да направи невероятно красиви, пъстървови скокове над водата.
Случвало се е, да хващам до 7, 8 кефала от едно и също място, преди да ги изплаша и да премина, бавно нагоре, за да изловя останалата част от пътеката, която съм си набелязал.
Обикновено кълват риби от 20 до 26 см, които щом усетят чуждата сила, караща ги към брега, правят отчаяни опити да се върнат в бързея, при което, сгъвайки мухарката и държейки я в това състояние за десетки секунди, предизвикват в мен незабравими емоции.
Рибите, които улавям връщам обратно в реката, с надеждата, че ще ги срещна след време като по-големи и по-силни противници, в достойната борба, наречена мухарски риболов.
Голямо е удовлетворението, когато хванеш риба с муха, но още по-голямо е удовлетворението, когато я пуснеш обратно на свобода, подарявайки живота и. Този момент ме е изпълвал винаги с приятни чувства, които не могат да се обяснят с думи, трябва да се изпитат.
Освен кефал, на това място от р. Струма съм улавял на нимфа, макар и епизодично, и други риби като, морунаж, скобар и черна мряна. Най-силните риболовни излети за кефал на нимфа по тези бързеи на р. Струма са ми в средата и края на Октомври, когато кефала се групира на голямо ято и започва обилно да се храни, преди да навлезе в по дълбоките и спокойни води, където да прекара предстоящата зима. В такива моменти мухата Гюбрето е стои на първо място в кутийката ми за мухи.
Пожелавам ви приятни мигове с риболова на кефал с нимфа!
П.С. Сърдечни благодарности на Николай Бакалов за снимковия материал.
Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия
www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2009 Радослав Кискинов. Всички права запазени.