Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

Пролетен риболов на кефал по Марица

oт Акулата

Привет на всички, ловящи с мушички,

В следващите редове ще ви споделя впечатленията си от един риболовен излет за кефал по река Марица, в начлото на Април 2014 г, който направихме заедно с Юли и Стефан.

Пристигнахме на реката към обяд. Марица беше доста маловодна, не бях я виждал досега с такова ниво, може би защото не бях ходил по нея пролетно време. Беше си в коритото и на повечето места позволяваше нагазване с дълги ботуши. Водата беше студена и със сравнително бистър цвят.

Местата на които се спряхме бяха близо до гр. Стамболийски, някои от тях ми бяха вече познати от предишни мои излети. Времето беше чудно за риболов – тихо, с разкъсана облачност, някак задушно. Ясно се забелязваха кръгове по повърхността, които кефалите оставяха след като атакуваха насекоми, носещи се по нея. Подготвихме такъмите и след това се разпръснахме из реката в търсене на перспективни места.


Das Auto

Мухарките, които ползвахме бяха 5-ти, 6-ти и 7-ми клас с оборудвани за тях плуващи шнурове. Реших да стартирам със малки сухи мухи, имитиращи люпещите се еднодневки. Хванах две рибки на тях, но бяха малки кефалчета, които пропуснах да снимам. Рибите играеха постоянно по насекоми намиращи се на повърхността. Една по-голяма се вдигна по муха и се завъртя с опашката със шумен плясък. Поогледах се наоколо и забеляза, много ручейници, които снасяха яйца, с характерния си полет, който представляваше постоянно кацане и излитане от повърхността на водата в много къси интервали от време. Това ме накара да сменя мухата с по-голяма. Вързах един Goddard Caddis и тогава започна истинския риболов. Стараех се да подавам мухата леко, спирайки върха на мухарката високо. Атаките на рибите следваха след секунда пауза. Бяха доста агресивни. Така стръвно се втурваха, че в бързината по някой път пропускаха целта. Хващаха се почти на всяка подаване. Размерите им варираха от 20 до 30 см. Всички риби бяха с пъпки по главите и гърба. Брачният им период беше започнал.

Ловях, снимах и пусках. От един момент нататък спрях да снимам и продължих само да ловя... Ловях докато им се наситих, докато ръцете ми станаха хлъзгави от рибешка слуз.

Бяха доста пълни, с увиснали кореми. Дебеланковци. След засечката бързаха да се шмугнат в някое водорасло.

Късния следобед сменихме мястото с друго. Малко след като се бяхме разпръснали наново се чухме с Юли по телефона и той каза, че попаднали на място с риби, които скачали по мухата, но не искали да се хванат. Реших да се присъединя към тях, за да видя за какво става въпрос.

Заварих ги след един бързей, на края на вира. Бяха нагазили във водата и замятаха. Когато ги доближих видях, че наистина има доста кръгове от събиращи риби. Опитах на ручейника от козина от сърна, с който първоначално ловях, но много мъчно успях да излъжа една риба. Новото място беше доста по-бързо. Рибите подскачаха след мухата, но не успяваха да я захапят. Тогава реших да я сменя с моята оса и както се казва, улучих джакпота. Започнах да вадя риба след риба. Посъветвах Юли да направи същото, както и да мине от другата страна на бързея, за да може да ги заклещим по средата.

Стана страшно... Започнахме да ловим и двамата риба след риба в много бързо темпо. Хванахме заедно може би над 50-60 броя.


Юли позира в тържествена поза

Краят на деня наближи, а с него и нашия риболовен излет. Тръгнахме си от реката заредени с много положителни емоции, оставяйки нашите приятели маришките кефали там където им е мястото, да се съсредоточат върху важните за тях дела.

Снимки: Радослав Кискинов

Главна страница :: Предишна статия :: Следваща статия

www.akulata.com има за цел популяризирането на мухарския риболов в България.
© 2004-2014 Радослав Кискинов. Всички права запазени.